БЛАЖЕНИ СЕ ВЕРУЮЩИТЕ

Или защо

алкохолът е упойка, която помага да се изтърпи операцията, наречена живот1

На 6-ти септември 2013 г., петък, присъствах на едно мероприятие – рожден ден на едно момиче. Поводът е повече хубав сам по себе си, т.е. не би трябвало човек да обръща внимание на детайлите, съпровождащи веселото и радостно събитие. Е, не би, не би, но взеха, че детайлите се набиха на очи повече от нормалното.

Джамборетo се състоя в клуб Еклипс, намиращ се на гърба на завършената през 1940 г. Съдебна палата. На влизане бяхме посрещнати от трима квадратни господа, единият от които (вероятно и единственият, който можеше) проговори: „Петичка за мъже, за момичетата – фри“. При звучното „ура“ от страна на дамите в компанията квадратът изпружи своя горен десен крайник в полунервно очакване на хартийката, покрита с лика на Иван Милев. Разбира се, платих, като поп. Касов бон – йок.

Часът наближаваше 23, скитници се тътреха към своите обители, котки мъркаха, скътани в ъглите на рушащите се огради на къщите в центъра, кучета душеха чужда пикня, а аз вървях към своята Голгота. Знаех го, но бях сляп.

След предаването на споменатата сума, влязохме. Посрещнаха ни две знойни хубавици, чието пълнолетие може да бъде поставено под съмнение – неудобно за собствениците, но безкрайно плакнещо окото на посетителите. Казаха ни неща, които ние не разбрахме, тъй като музиката надвишаваше децибелите, които Стоичков достига, когато е ядосан. Всички се усмихнахме. Бях приятно изненадан от липсата на цигарен дим, предполагах, че ще се пуши. Вдигнах съмнителното си дясно око, лявото почиваше. Оставих си вратичка, така да се каже. Интериорът на клуба не предполагаше случилата се малко по-късно вакханалия – семпъл, модернистичен, актуален на тенденциите в света на вътрешния дизайн (доколкото съм запознат с тях).

В началото музиката беше електронна – хаус и прогресив. Търпима, даже на моменти приятна. Времето напредваше, а клубът започваше да се пълни. Естествено, всички сепарета бяха запазени – как иначе ще отиде човек на фолкотека, ако не изпъкне пред аверите си? Мастити младежи, подобаващо издокарани с купените по-рано през деня от търговския център дрехи, държейки няколко пъти по-умните от притежателите си телефони, любопитно се озъртаха и тропкаха с крака така, сякаш имат среща с някоя важна особа. Няколко от тях разкопчаха горните 2-3 копчета на ризите си. Лъсна оченеприятна смесица от косми и изкуствени мускули.

Постепенно, някак колкото очаквано, толкова и неочаквано, музиката премина в странна смесица между хаус и чалга – отроче на индустрията, за което нямах сведения. Нещо средно между Пол ван Дайк и „дънките ш‘ти цепна“, така да се каже. Преглътнах екстремните нюанси, подготвяйки се за експлозията. Тик-так. Фитилът гореше, а тя наближаваше.

Часът вече наближаваше 1 след полунощ, страстите – логично – се нажежаваха, гърбовете се запотяваха, а танците – разкрепостяваха. Музиката премина от гореспомената амалгама в чиста, натурална и ежедневна чалга. Усмихнах се доволно, защото циркът тепърва започваше.

Като подгряващи основната звезда се явиха шестима псевдовъзмажаващи, които танцуваха неритмично. Всеки се оглеждаше неловко, запълвайки неудобството с тъп поглед, вперен в обновяващия се и празен фейсбук. Бе тъй очевидно, че не се забавляват (каквато, като че ли, е целта на излизането с приятели в петък на дискотека), както е очевиден ъгълът, който сключва в сенчестата си част кулата в Пиза. Междувременно бдителното ми дясно око (онуй, отвореното), подпомогнато от обонянието ми, забеляза промяна във въздушните слоеве в клуба – хората вече свободно, отворено и съвсем необезпокоявано пушеха. Сефте.

Малко по-късно на подиума се появи звездата на вечерта – Дебел мъж. Този триъгълник, съставен от две-три митохондрии, стоеше, както подобава на същество от неговия ранг, в центъра на фолкарницата. Момиче, тежащо колкото портфейла му, танцуваше около него. Пред него, да бъда точен, тъй като щеше да се измори, ако танцуваше около него. Дебел мъж щракна във въздуха с пръсти, като фокусник. И на хоризонта се затърча сервитьорка, очевидно доволна от жеста. Митохондриите се изправиха, а портфейлът, широко отворен на показ пред приятелите и тежащ колкото един продукт на мейнстрийм фолк културата, идващ от западен софийски квартал, щедро заигра в ръцете на притежателя си. От своя страна, подавачката на заведението донесе два пакета салфетки, за които, стори ми се, бяха дадени жълтите стотинки на Щастливеца, един брой.

Експлозия.

В другия край на заведението 250 kg, разпределени равномерно между два обекта (трудно ще си изкълча езика, за да ги нарека субекти), се прегръщаха в потнолюбовна схватка. Лявото око, макар и лениво, работеше – зад бара сервитьорки се опитваха да умножат 4х3. Неуспешно.

В 1.08 захвърчаха първите салфетките. Разбира се, Дебел мъж поде тренда, станал общоклубен секунди по-късно. Комбинацията от разлети напитки, паднали салфетки и човешки субстанции заприлича на прасешка кочинка в Делиормана от края на 80те. Реминисценции за дома, предполагам.

Девойки с умишлено уголемени гърди, както и техните приятелки – тези със скромни възможности и без ъпгрейднат бюст, клатеха телеса и упорито потяха подмишки в опит да впечатлят Дебел мъж, неговите приятели, а и всички незадоволени имагота. Докато наблюдавах тази картина, приличаща на пано на Брьогел от антверпенския му период, доволно потривах ръце и се усмихвах. Бих пляскал, но беше твърде шумно. Диджеят беше подготвил и миксирал музиката предварително. Факт, който освободи целия континуум от време и пространство и спомогна за неговата социална функция – говоренето по микрофона.

Най-интелигентно изглеждащият мъж (единственият с очила) не поднесе излишни изненади – беше поздравен от музикалния аранжор на представлението неколкократно. Очевидно е редовен клиент на етнотеката. В същото време шестимата неритмични вече трайно се настаниха някъде между душевната нирвана и Пирогов.

Същевременно Дебел мосю се наслаждаваше на покупките си – салфетките и едно тяло, умело прикрило интима си с някаква бяла полупрепаска. Часът вече наближаваше 1.30, когато очите започнаха да болят – и метафорично, и физически. Всъщност предимно метафорично, въпреки че, цинично или не, дори иракчаните при бомбардировки не са виждали толкова много дим на едно място. Снимките, направени с клетъчни телефони, надвижаваха многократно усмивките.

Някъде в този разгул момиче говореше на ухото ми, т.е. крещеше в него. Чувах само глухия кънтеж, произведен от нажежаващите се колони, вероятно закупени от Техно***, отдел „Дребна черна техника“. Цинично или не, иракчаните не са изпитвали този звуков ефект дори при граната, паднала непосредствено до тях.

Оставка? Свобода? Демокрация?

Дебел галантон замени цигарата с пура. Подадоха му таблет. Изгледа го тъпо, блъсна го дваж-триж с дебелия си, добре подсушен предварително от салфетките палец. Ефектът беше нулев и той помести няколко кила от фронталната си маса в несвойствена конвулсия. Всички му се радваха и възхищаваха.

Посетителите пееха текстовете като, цинично или не, опиянени от зарин сирийци – сигурно свидетелство за начетеност и целенасочен интерес в тематиката на въпросната култура. Опитах да изчисля коефициента на интелигентност на присъстващите. Но не успях, той е като числото пи – безкраен и неизчислим.

Два-три спонсора доволно наблюдаваха краткосрочната си инвестиция как се опитва да ги впечатли с еднакви движения; сръчно прикрити зад честата им смяна със сходни такива, разкриващи тактически заголените предварително части от опаковката.

Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения. (Мт. 7:15)

Воден от тази библейска мъдрост, синтезирана далеч по-вулгарно в главата ми в онази нощ, напуснах нощния кошер на физическия разврат, моралната поквара и плебейското чапкънство. Главата ми туптеше, ушите – кънтяха. Помня, че си представих, че на другия тротоар няма сграда, а море, бездна, в които да се гмурна, но да забравя да изплувам. Не можех да проумея, както и все още не се справям с тази тежка философска проблема, как е възможно човекът да слезе в социално-хранителната верига по-долу от своя предшественик – маймуната.


1 Джордж Бърнард Шоу


One response to “БЛАЖЕНИ СЕ ВЕРУЮЩИТЕ

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: