ЕСЕН, ЗИМА, ПРОЛЕТ. ЛЯТО?

Или защо ние не проляхме кръв

        В края на 30те години на ХХ в. България по БВП (Брутен вътрешен продукт) конкурира Дания и Португалия, надминава Ирландия и Хърватия, а само на аршин напред са Гърция и Австрия1. В момента всички те я надминават. Разликата? Една – политическото управление (респективно и икономическите модели, следвани от въпросното политическо управление), което в България разруши всичко, съградено в продължение на половин век. Половин век разруши половин век. Звучи справедливо. На хартия.

Но разрухата, опустошението и икономическият ступор са несравнимо по-малкото зло в сравнение с моралните, духовните и културните изменения на населението. Социалистическият строй деформира психиката, възпитанието и манталитета на по-голямата част от своята жизнена маса. Малката част индустриалци и банкери, интелектуалци, артисти и творци беше репресирана, низвергната, прогонена. Стълбът, около който се увиваше само няколко години по-рано лианата, без която една държава не може да се развива – обществото, беше разрушен, потъпкан и изпепелен. Угасна свещта, която запалиха Паисий, Ботев, братята Евлоги и Христо Георгиеви.

Промениха се привичките на хората, начинът на мислене беше подложен на вертикален разрез, а самото мислене – плъзнато по хоризонталата на атавистичното робско битуване и смачкано като парчето канцеларска хартия, с която обикновено увиваха сиренето, служещо за касов бон от корекома. Работническата класа, която след Освобождението беше набързо възпитана да гледа de bas en haut2, започна да гледа de haut en bas3. Превърна се в критичната маса, която, заслепена неясно как от съветските идеолози, не търпеше своеволията на свободните интелигенти, на дребната и средна буржоа, яростно устремила съм към европейски прогрес и развитие. Българският труженик, обвит в Лаокоонова прегръдка от змията на червения сатрап, яростно защитаваше своя телохранител, без да вижда заплахата, от чиито зъби и нокти странеха и се криеха българските духовност и морал, интелект и дух.

Вярата, с която бяха прогонени чукът и сърпът през есента на 1989 г., не беше достатъчна за изплуване от блатото, в което удобно се беше настанило апатичното и отдавна ослепяло българско общество. Но беше достатъчна да не пролеем кръв.

Надеждата, с която народът каза „стига“ през януари 1997 г. и постави, така да го наречем, ново начало, беше искрата, която изсъхналите съчки – талантливите, можещите, образованите, чакаха, за да запалят огъня, който трябваше да изгори остарелите дървени, прогнили мостове и да служи като нестихващ плам в душите на новите архитекти, които бяха готови да съградят новите мостове. Не се оказа достатъчна; но пак не проляхме кръв.

Любовта, привична за пролетта и опора на човечеството откакто свят светува, служи като основно оръжие в „ръцете“ на протестиращите в България на прехода пролет–лято през 2013 г. Любов към какво е логичният въпрос. Любов към свобода, морал, ценности. Кръв все още няма.

Въображаемата линия на 38-ия паралел разделя Южна Корея и Северна Корея като съвсем не невъображаемата граница на Мохоровичич – на юг е виталната, жива, „движеща“ се Корея, на север – твърдата, непоклатима, „континентална“ Корея. Разликата в живота между двете държави след войната и разделението е катастрофална. В полза на индустриализираната, технологична, капиталистическа Южна Корея. Цената на техните свободи, колкото и относителни да са те за обитателите на север от този паралел, беше платена преди повече от половин век. С кръв.

Все още е пресен споменът за Арабската пролет, избитите мюсюлмани, християни, атеисти. За пролятата кръв – несправедливо висока цена, която, изглежда, все още не може да бъде калкулирана, нито пък оценена достатъчно, тъй като Египет, Мароко и другите, взели участие, продължават да търсят своя изход в лабиринта на демокрацията.

Не могат да бъдат забравени и размириците в Западните Балкани през 90-те години на ХХ в., които, определени от ООН като геноцид4, със своите хиляди жертви поддържат огъня на неразбирателството и междусъседското недружелюбие, витаещо в сърцето на най-темпераментния полуостров в Европа.

Въпреки че гореспоменатите конфликти са няколкократно по-мащабни, по-обширни и, в известна степен, различни от тези в България, те по своята същност следват една и съща линия и се подчиняват на една и съща логика – човешкото желание за liberté, égalité, fraternité5. Събиращите се пред Народното събрание, със своите плакати и лозунги, не искат да проливат кръв, както сториха корейци, мюсюлмани, балканци. Доказателство са вече изведените примери за безкръвните обрати в последните вече повече от 20 години, главни участници в които са именно същите тези хора, които и сега са „по улиците“. Броят знамена, интелигентните, одухотворени и спокойни лица, чистите улици и липсата на вандализъм са само някои от доказателствата за мира, чрез който те, протестиращите, ние, протестиращите, искаме да променим настоящето, за да се борим с новите, да се надяваме и по-добри, управници за… малко по-добро бъдеще.

Навлизаме с пълна сила в лятото – тежащо със своята въпросителна като корона на дърво, която е покрита със сняг, последния етап от кръговрата, който, надявам се, ще бъде заключителен, т.е. няма да станем свидетели на нов „кръговрат“. Приближава и 38-ият ден от началото на протестите, межда, която чрез алюзията с двете Кореи е може би символична, но, надявам се, решителна за промяната, която вече спокойно може да бъде наречена дългоочаквана. Особено за онези, които от първия ден са на първия ред в театъра на властта.


1 Bairoch 1976, pp. 281, table 4; 295, table 10

2 От долу на горе (фр.)

3 От горе на долу (фр.)

4 Престъпление срещу човечеството

5 Свобода, равенство, братство (фр.; официален държавен девиз на Франция)


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: